Небанковите плащания са важен резервен метод за плащане при банкови кризи

Плащанията, които се случват без банки (каквото е плащането с банкноти) са важен резервен метод за плащане, който може да се ползва по време на банкови ваканции (банкова ваканция се нарича затварянето на банките поради извънредни обстоятелства – да не се бърка с почивните дни и официалните празници).

Когато по време на евентуална банкова ваканция икономическите субекти могат да се разплащат в брой, кредитополучателите е по-вероятно да продължат да плащат вноските по кредитите в срок, което може да намали продължителността на банковата ваканция (ако е предизвикана от ликвидна криза) и капиталовите контроли (обикновено в случай на банкова ваканция се въвеждат и капиталови контроли с цел да се защитят интересите на банките: капиталовите контроли ограничават изтичането на капитали извън държавата, което не е изгодно на банките в държавата, от която капиталите бягат).

Банкова ваканция може да настъпи не само в резултат на ликвидна криза и банкова паника (паническо теглене на депозити, известно като "bank run").

Съществуват и други възможни причини за настъпването на банкова ваканция: терористичен акт (разрушаване на инфраструктурата), слънчево изригване (като това, което се случи през 1859 година и наруши работата на телеграфната система) , технически проблеми, незаконно източване (като това, което се твърди, че се е случило с КТБ), други природни катаклизми.

Банкова ваканция може да настъпи и в резултат от ликвидна криза, причинена от критична маса граждани, които са решили да изразят гражданската си позиция относно банковото законодателство като гласуват с портфейлите си (изтеглят парите си от банките). Ние, от Гражданска инициатива за хуманно отношение към банкерите смятаме, че това не е хуманно и следва да се ползва само като крайна мярка в случай, че разумният демократичен дебат не даде желания резултат. Предлагаме и компромисен закон, който да замени сегашния (ние разбираме желанието на банките да се борят за своето право на печалба и предлагаме друг по-добър закон, който да замени сегашния Закон за ограничаване на плащанията в брой).

На снимката: Опашка пред банка, 26 април 1932 година.

Ограничаването на извънбанковите плащания по време на банкови ваканции може да задълбочи последствията от евентуалната банковата ваканция (сегашният Закон за ограничаване на плащанията в брой не предвижда временно разрешаване на плащанията в брой при банкови кризи):

• Рафтовете в магазините за хранителни стоки ще се опразнят и цените на тези стоки ще се повишат (включително и на храните за бебета, детски храни, бебешки пелени, пелени за старци).
• В аптеките ще има недостиг на лекарства, включително и лекарства за деца.
• Болниците ще спрат плановите операции, а може и да имат проблеми с извършването и на животоспасяващи операции заради липса на консумативи.
• Тоалетната хартия на достъпни цени ще свърши и спекулантите ще продават само скъпа тоалетна хартия на тези, които могат да си позволят. Същото ще се случи и с мокрите кърпички.

Не могат ли търговците на храни, аптеките и болниците просто да разбият плащанията на по-малки части за да спазят закона?

Законът е написан така, че да е трудно да се заобиколи. Обикновено търговците сключват договори за 10 000 лева или повече (колкото е прага в закона) и законодателите са написали, че плащането трябва да стане по банка, ако общата сума по договора надвишава лимита (независимо, че отделните плащания може да са по-малки). Ако народните представители гласуват новия по-нисък лимит това ще направи подобен метод за заобикаляне на закона още по-труден.

Основната цел на този закон беше да се гарантира правото на банките за реализиране на печалби. Ако го няма този закон ще трябва банките да разчитат на лоялността и гражданската съвест на търговците да не заобикалят банковата система чрез плащания с банкноти. Банковата система е твърде важна за демокрацията и стабилността за да се остави без законодателна подкрепа.

Съгласно Закона за ограничаване на плащанията в брой държавните фирми (включително и болниците) са задължени да си държат парите в банките. Тоест, при една евентуална банкова ваканция няма да имат пари за консумативи и заплати. Тоалетните в държавните болници ще останат без тоалетна хартия.

Това ще засегне ли народните представители и банкерите?

Народните представители и банкерите също имат нужда от храна, от лекарства, от тоалетна хартия и мокри кърпички, с които да си бършат дупетата. Те също ще усетят на гърба си нежеланите последствия от Закона за ограничаване на плащанията в брой.

Техните близки и деца – също. Нека помислим за децата на банкерите и народните представители и в случай на банкова криза споделим с тях запасите си от тоалетна  хартия.

Не може ли просто да изчакаме банковата ваканция да свърши и тогава да правим плащанията?

Ако действа Закон за ограничаване на плащанията в брой при банкова ваканция това допълнително ще наруши функционирането на икономиката. Което не е в интерес на банкерите и обръчите от фирми, които усвояват пари от държавния бюджет. За тях е изгодно икономиката да работи добре, държавата да събира данъци, кредитополучателите да си плащат вноските по кредитите навреме.

Освен това хората имат физиологични нужди непрекъснато, не може просто да спрем да се храним и да ходим до тоалетната – трябва ни ежедневен достъп до храна, пелени, тоалетна хартия и мокри кърпички.

Банкерите и народните представители вероятно ще успеят да си купят тоалетна хартия и мокри кърпички (след като цените им се вдигнат от алчните спекуланти), обаче това няма да е така за обикновените хора. Не е приятно да ти мирише когато те обслужват в ресторанта, нали?

Но нали ограничаването на плащанията в брой ще накара хората да вкарат повече пари в банковата система? Това не е ли добре за интересите на банките? 

Икономистът Георги Вулджев, който е член на управителния борд на БЛО и главен редактор на ЕКИП, в статията си „3 причини защо НЕ трябва да се ограничават разплащанията в брой“ пише, че субсидирането на банковата система носи със себе си сериозни макроикономически рискове:

(...) изкуственият прилив на ликвидност предизвикан от по-строгите ограничения върху плащанията в брой може да доведе до формирането на балони в икономиката, подобни на този, който доведе до кризата през 2008/2009 г. Изкуственият прилив на ликвидност ще доведе до изкуствен спад в лихвите по кредитите, което от своя страна стимулира бизнесите да предприемат инвестиционни проекти, които в дългосрочен план са нерентабилни, и които не биха предприели, ако лихвите не бяха изкуствено занижени. Това ще доведе до формирането на дисбаланси в икономиката, и в дългосрочен план – криза.

А икономическите кризи не са изгодни нито за банкерите, нито за народните представители. Нека помислим за техните интереси. Банкерите печелят повече когато икономиката работи добре и кредитополучателите си плащат вноските по кредитите редовно. По време на криза този процес се нарушава и банките може да реализират големи загуби, което да причини стрес на банкерите, което не е хуманно.

Нека се отнасяме хуманно към банкерите и не им причиняваме подобен стрес.